Opus Advertising

Opus Advertising
15.10.2019
Начало » Новини

Дали следващият голям технологичен успех е зад ъгъла - на Балканите

22nd December, 2014

Ветеринарят, Мирза Сейдинович, трябваше да ампутира опашката на котката, но успя да спаси лапата ѝ. Весич въздъхна облекчено: Деймиън щеше да се оправи. Двамата мъже се разприказваха и Сейдинович се оплака от софтуера в клиниката. Весич хвърли един поглед на компютърния екран и бързо заключи, че трябва да има по-добър начин за управление на ветеринарна клиника.

През следващите седмици Весич и Сейдинович се срещаха редовно, за да измислят компютърна програма за клиниката. Те осъзнаха, че могат да направят много повече – да създадат лесен за употреба софтуер, който да се използва от ветеринари по целия свят. Ранната версия на тяхната програма печели одобрението на сръбски ветеринар, който живее в Америка.

"Решихме, че трябва да напуснем работа и да направим стартъп," каза Весич.

Така се ражда тяхната компания, VetCloud. Повече от две години по-късно, техният бизнес достигна ключов момент, след като през ноември софтуерът им бе официално представен в Лондон след интензивно тестване на Балканите и във Великобритания.

Весич, 28, и Сейдинович, 30, са сред стотиците предприемачи на Балканите, които са стартирали технологични компании, поставяйки си за цел да покорят световните пазари. Те и инвеститорите, които ги подкрепят, се надяват да превърнат тази бивша комунистическа и сравнително бедна част на Европа, често известна в чужбина с войните, нестабилността и корупцията, в център на технологии и иновации.

"Вярвам, че е въпрос на време преди да имаме компания от региона, която да е успешна колкото Skype," каза Любен Белов, управляващ партньор в Launchub, фонд, базиран в българската столица София, който инвестира в дигитални стартъпи от Югоизточна Европа.

Той прогнозира, че един ден акции на балканска технологична компания ще се търгуват на борсата Nasdaq в Ню Йорк. "Някой ще направи голям удар на глобалния пазар," каза той.

Някои стартъпи от Балканите вече са се преместили в Силициевата долина, като Emailio, компания, основана от български гимназист, който работи върху мобилно приложение за по-добра организация на писмата във входящата кутия. Flipps, приложение, което позволява стрийминг на видео от мобилни устройства към телевизор, също замени България за Долината.

Друг повод за въодушевление на стартъпите в региона имаше през юли, когато Facebook съобщи, че купува LiveRail, компания за видео реклами, създадена от двама румънци. По неофициална информация сделката е на стойност 400-500 млн. долара.

Вдъхновени от успеха на създателя на Facebook Марк Зукърбърг, балканските предприемачи са благословени с амбиция, технологични познания и ентусиазъм. Регионът е богат на събития, където хората представят идеи за компании, общуват с представители на технологичната общност и се запознават с инвеститори. Но тези желаещи-да-бъдат милиардери се сблъскват с различни препятствия, включително тромава бюрокрация, недостиг на правителствени инициативи и тяхната собствена липса на бизнес опит.

Междувременно в Ниш програмистът Милан Джорджевич се присъединява като трети партньор в компанията и се включва в разработването на облачния софтуер на VetCloud, който помага на ветеринарите да управляват техните практики, като архивира медицински досиета, прави график за прегледи и изпраща напомняне, когато е необходимо да се купят нови лекарства.

За да намерят инвестиция за компанията, двамата предприемачи не отиват в сръбската столица Белград, а в София, където има повече възможности за финансиране на стартъпи.

"Докато в Белград имаше (стартъп) общност, в София вече съществуваше екосистема," каза Весич, който е и изпълнителен директор на компанията.

Фирмата получава 200,000 евро от Eleven, фонд, който предлага програма за обучение и менторство в замяна на процент от компанията, която финансира. Екипът на VetCloud прекарва три месеца в България, научавайки АБВ-то на това как да стартираш и управляваш технологична компания.

 "Получихме парите и съветите, от които се нуждаехме," каза Весич.

Launchub и Eleven управляват бюджет от 21 млн. евро. Финансирането идва по JEREMIE, програма на Европейския съюз, която подпомага малки и средни бизнеси. През последните две години двата фонда са инвестирали 9 млн. евро в 120 стартъпа от региона и планират до 2015 година техният брой да достигне 200.

От аутсорс център до стартъп общност

Години наред големи международни компании изместваха ИТ бизнесите си към Източна Европа. Те са привлечени от сравнително евтината работна ръка и множеството квалифицирани програмисти, чиито умения отразяват традицията на доброто образование по математика и инженерство, което датира от времето на комунизма. Ниските данъци също са помогнали - България, например, предлага плосък данък от 10%.

Но сега все повече технологични специалисти искат да работят за себе си и да измислят следващото приложение, което всеки задължително ще иска да има или да постигнат следващия голям е-бизнес успех.

Милош Милич, 25-годишен сръбски програмист, е част от това ново поколение. Работил е за пет различни фирми, но никога не е имал свободата, която иска. През декември миналата година, той и неговият бизнес партньор, Сърджан Ступар, напуснат работа в един и същи ден, за да създадат Farmia, онлайн платформа за купуване и продажба на добитък.

Милич описва промяната като най-доброто нещо, което някога се е случило в живота му. "Сега заплатите ни са по-ниски, но имаме шанс да изградим своя собствена компания," каза той.

В Белград Farmia дели офис с други стартъпи в наскоро отворилото споделено работното пространство, наречено Potkrovlje или Таванът. Един ден това лято, мястото все още мирише на прясна боя, а дограмите на прозорците се нуждаеха от поправка, но екипът на Farmia не забелязваше нищо от това, тъй като се всички се бяха вторачили в своите екрани, пишейки код.

Доскоро сръбските стартъпи трябваше да търсят финансиране в чужбина. Но фондове като StartLabs, която стартира миналата година, имат за цел да запълнят тази празнина, окуражени от подема в сферата на технологичното предприемачество.

"Това е най-доброто време да започнеш нещо такова", каза Небойжа Лазич, един от основателите на StartLabs и сериен предприемач с богат опит в разработването на софтуер.

С офис, сгушен в търговски и конферентен център, където бившата югославска комунистическа партия някога е използвала за срещи, StartLabs предлага финансиране до $ 50,000 и свързва фирмите с ментори и инвеститори от Западна Европа и Съединените щати.

Лазич казва, че нещата са се променили от времето, когато предприемачите полушеговито са били наричани "супер герои със склонност към самоубийство".

Новото поколение притежава нагласата, че ще успее, която липсва при много хора, които са създали собствени бизнеси след падането на комунизма преди повече от две десетилетия, казват някои ветерани на технологичната сцена.
 
"Аз съм виждал как с много повече пари друго поколение не са успявали…, защото имат грешно мислене", каза Христо Алексиев, сериен предприемач и основател на българския стартъп Playground Energy.

Регионални корени, глобален растеж

За разлика от компаниите в Силициевата долина, които имат достъп до стотици милиони потребители само в Съединените щати, балканските фирми са базирани в район, разпокъсан на малки пазари.

Но Дилян Димитров, един от основателите на Eleven, казва, че това може да е плюс, защото принуждава регионалните стартъпи да развиват идеи, които са привлекателни за широка международна публика. "Всеки, който стартира технологичен продукт, го стартира с ясното разбиране, че трябва да се направи продукт, който да успее на международния пазар", каза той.

Playground Energy, базирана в София, се опитва да направи точно това. Компанията произвежда клатушки за детски площадки, които генерират електричество докато децата играят. Електричеството захранва светлини, звуци и други ефекти, които целят да мотивират децата да играят по-дълго.

Според съоснователят Алексиев фактът, че компания е основана в България им дава значителни предимства. Екипът може да развива стратегия на растежа си на световния пазар, докато използва местни дизайнери и компютърни специалисти. Това намалява търговските разходи, максимално използвайки инвестицията от 200 000 евро, която компания е получила.

"Ако се бяхме преместили в Америка, половината от парите щяха да отидат за преместването, наеми, адвокати ...", каза Алексиев, който на 44 години говори за Playground Energy, шестият му стартъп, с ентусиазма на 17-годишен младеж, който стартира първия си бизнес.
 
Но други са избрали различен път, предпочитайки да се преместят в технологични центрове като Лондон и Берлин, където вярват, че компаниите им могат да напреднат по-бързо.

Unioncy, онлайн сайт, където хората могат да запазят списък със своите покупки и да съхраняват гаранции, касови бележки, застраховки и наръчници за употреба на едно единствено място, се мести от София до Лондон, където имаше повече възможности за инвестиции.



"Повечето инвеститори не се страхуват да рискуват и не са консервативни, като в България", каза 27-годишният съосновател на компания Деян Димитров през лятото.

Димитров и шведският му бизнес партньор, Виктор Бодин, се свързват с 50-60 потенциални инвеститори преди да получат 65 000 евро от двама британски "ангели" - заможни хора, които финансират стартиращи компании и предприемачи. Същата сума е предоставена и от Eleven в България.

Но съдбата на Unioncy показва, че преместването в голям технологичен център не е гаранция за успех. От стартиращ, бизнесът бързо замира, обявявайки затварянето на компанията в края на октомври заради технически проблеми, по-трудни от тези, които партньорите са могли да предвидят.

VetCloud, сръбският стартъп, също отворя представителство в Лондон след като миналата година получи финансиране и менторство от британския офис на международния фонд TechStars. "Решихме да се отидем там, където е нашият пазар", каза Весич.

Но докато малкият им офис в Лондон се фокусира върху продажбите, то развойният екип на компанията остава в Ниш.

Успех в Унгария?

Докато стартъпите на Балканите се надяват на голям успех, една близка бивша комунистическа страна вече е постигнала поредица от международни успехи. Унгария е родина на компании като Prezi, популярната облачен софтуер за презентации, Ustream, онлайн платформа за гледане на видео в реално време, и LogMeIn, която дава на потребителите достъп до компютрите им от разстояние.

Prezi е създадена през 2009 г. като алтернатива на вездесъщата програма на Microsoft, PowerPoint. Пет години по-късно, тя има 45 милиона потребители по целия свят. В офиса на компанията в Будапеща, ярко оцветено работно пространство в бивша телефонна централа, работят 160 души от десетки държави.

Като големите технологични кампуси в Силициевата долина, Prezi предлага на своя персонал много привилегии, включително и безплатна храна. Една гореща сутрин през юни, малки групички от служители, известни още като "презилианци", постепенно изпълват кафенето, където многообразието от храни и откъслечните разговори на различни езици напомня шведска маса в трапезарията на пет-звезден хотел. Облечен с леко разкопчана, раирана риза, съоснователят на компанията Петер Халачи пие кафе и си приказва с други служители на неговата маса.



За Халачи, ключът към успеха на един стартъп "не са парите, не е инфраструктурата, не е правната система", а промяната в мисленето на хората – отдалечаване от онзи старомоден, манталитет от времето на комунизма, който те съветва да играеш на сигурно.

"Нашето минало, история, родители, комунизма…, всичко тук показва, че не трябва да вярваме в бъдещето", каза Халачи, който е и главен технологичен директор на Prezi. Той апелира към много по-различно отношение: "Не трябва да се страхуваме, а да гледаме напред".

Заедно с Ustream и LogMeIn, Prezi създава неправителствена организация, наречена Bridge Budapest, която има за цел да помага и да вдъхновява ново поколение от унгарските предприемачи.

"В Сан Франциско е срамно, ако някой на 20-години не е имал свой ​​собствен бизнес. Тук, родителите казват на децата си: "Не опитвай, това е рисковано. Отиди да работиш в банка, това би било по-добре за теб, "каза Вероника Пищюр, изпълнителен директор на организацията. "Сега виждам, че все повече и повече хора са склонни да опитат."

До момента обаче новите унгарски стартъпи не успяват да достигнат успеха на Prezi и другите вече установени звезди на високотехнологичния небосклон в Будапеща.

Някои бизнес експерти предполагат, че това отчасти е свързано с факта, че Унгария е насочила парите по европейската програма JEREMIE към фондовете за рисков капитал, които инвестират в по-зрели компании и не предлагат менторство. Те казват, че по този начин не се обръща достатъчно внимание на по-малките стартъпи.

Според данни на Европейската асоциация за дялов и рисков капитал като процент от брутния вътрешен продукт Унгария има най-висок ръст на рискови инвестиции в Европейския съюз.

"Трябва да създадем JEREMIE академия – да учим и образоваме хората, които управляват средствата", каза Петер Зайбожи, бизнесмен и бивш преподавател в INSEAD, престижното международно бизнес училище, който е учредил и предприемаческа фондация в Будапеща.

Но Жолт Бако, съосновател на CoLabs, споделено работно пространство за стартиращи компании, смята, че следващият голям успех може да бъде точно зад ъгъла.

"Трябва време", каза той. "През последните две години всеки очакваше следващата голям успех и когато той не дойде, хората се разочароваха. Но общността се подобрява все повече и повече".

Намери своята ниша

Междувременно на Балканите инвеститорите нямат никакви илюзии, че регионът ще стане следващата Силициева долина, но някои мислят, че може да играе съществена роля на международната високотехнологична сцена.

"Това, което може да стане тук е един вид инкубатор за таланти - места, които раждат хора с интересни идеи", каза Максим Гурвиц, партньор в базирания в София Teres Capital, който планира да стартира фонд за рисков капитал за инвестиции в стартъпи от Централна и Източна Европа.

"Така че, следващия път, когато искаш да се създадеш компания, ще отидеш в София, а не в Ню Йорк, където е много скъпо."

Докато на Балканите има много програмисти, инвеститори казват, че недостигът на хора с бизнес опит е сериозен недостатък.

"Хората не са напълно наясно какво означава да имаш своя собствена компания, отговорностите, които поемаш или обема на работа", каза Димитров от Eleven.



За Белов от Launchub, "единственият начин да излезе нещо голямо оттук е когато да използваме програмистите  тук, но продажбите и маркетингът да се изнесени в места, където тези умения са развити до съвършенство, като Лондон и Силициевата долина".

Правителствата на Балканите бавно стават по-ангажирани в сектора. В Сърбия има Иновационен фонд, спонсориран от Европейския съюз, който досега е предоставил 53 инвестиции, възлизащи на 6 млн. евро.

София строи технологичен парк на стойност 50 млн. евро - също финансиран от Брюксел – за да свърже местните бизнеси и университети и да насърчи развитието на иновации. Българският президент Росен Плевнелиев заяви по време на церемонията на копка през юли, че паркът ще бъде "сърцето на стартъп културата" в страната.

Но технологични предприемачи искат по-навременна и практическа помощ. Някои сочат за пример британското правителство, което предлага големи данъчни облекчения за инвеститорите в стартиращи компании и за самите компании.

"Всички стартъпи се нуждаят от данъчни облекчения и по-благоприятна данъчно облагане по време на първите една-две години", каза Даница Радишич, предприемач от Белград.

Предприемачите и инвеститорите също се тревожат за влошаващото се качество на образованието, страхувайки се, че това в крайна сметка може да доведе до недостиг на квалифицирани ИТ инженери - и за липсата на сътрудничество между академичните среди и стартиращи компании.

Елица Панайотова, директор на държавната фирма, която отговаря за Тех парк София, твърди, че проектът би могъл да послужи като катализатор за по-широки реформи.

"В момента, в който това съоръжение отвори врати, ще трябва да се направят много повече неща, за да може то да бъде успешно", каза тя. "И това е моментът, когато правителството ще бъде задължено да го подкрепи."

Но докато политиците изяснят своите приоритети, програмисти продължават да работят по своите големи идеи. Освен за официалната си премиера в Лондон, VetCloud договаря и партньорства с американски дистрибутори.

Весич, който е отговорен за разработването на продукти и бизнес развитието на компанията, прекарва времето в Ниш и Лондон, както и София, където съветва други стартиращи компании и помага на Eleven в избора на нови кандидати за инвестиции.

Той има големи мечти.

"Ако използваш Dropbox да синхронизираш файловете си, ако използваш Google за търсене в Интернет, ще използваш VetCloud, за да управляваш медицинските досиета на ветеринарите".

Един епизод от историята на VetCloud вече има щастлив край. Котката Деймиън може и да има опашка, която повече прилича на заешка, но се възстанови напълно от инцидента и отново се наслаждава на своите разходки из улиците на Ниш.

 

Източник: Dnevnik.bg

Най-нови медии

BBT

ББТ стартира на 3 Март 2003 година. В момента има 24- ова програма, която включва новини, спорт, прогноза за времето, кулинарно предаване и др. ...

Антена

Радио Антена е насочено към широк кръг аудитория между 20 и 55 години. Отличава се с това, че включва в програмата си основно филмова ...

БГ РАДИО

единствената радиостанция, която излъчва 100% българска музика. БГ Радио излъчва програмата си в 14 български града, като по този начин се ...

NRJ

Радио NRJ (Energy) е най-разпознаваната търговска марка на европейския радиопазар. Мисията на радиоверигата e създадаването на качествена ...

ACTUALNO.COM

информационно-новинарски сайт на български език. Той се стреми да предоставя на своите читатели балансирана комбинация от сериозна и ...

Sofia Airport TVC

Привличаща и иновативна цифрова медиа стратегически разположена в Tерминал2, където 100% от пътниците поток преминава и през Duty Free зоната, ...

Бумеранг - ГАБРОВО

излъчва от 27 януари 1996 г. година за Габрово, Велико Търново, Севлиево. Слоганът на радиото е "Най-добрата музика от бабино време до днес". ...

ОБРАЗОВАНИЕ И СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ В ЧУЖБИНА

Единственото българско издание за образование и специализация. ...